И така.. да нахвърля накратко събитията.
Беше ни казано, че яхтата е напълно обслужена и в иделано състояние + подобрения.. уви.. имаше най-изоставения и занемарен вид в цялата марина.
Неше оставена 2 лета под гръцкото слънце с прозрачните покривала, вместо с плътния брезент, като същите съответно бяха тотално изгорели и изгнили, а са абсолщтно необходими за пътуване във вълнение.. наложи се да ги кърпим по пътя с игла и конци и безопасни игли, колкото да не се налага да караме с маска за плуване :) .. в това средиземно море като ти плисне солената вода на очите.. и абе трудно е :)
как да е.. пуснахме пробките на филтрите и утайника, огледахме и запалихме без проблем. След 1 пробно кръгче и зареждане с храна, вода и гориво, сутринта в понеделник в 5 часа тръгнахме от Порто Карас (халкидики - Ситония). Разстоянието до Чанаккале - дарданелите се оказа по-голямо по карт плотера, от колкото го изчислявах грубо по гуугъл ърт, освен това само след 2 часа на път и се скъса ремъка на хидравликата, а този който бяхме взели уж по каталог се оказа по-голям. За щастие средиземно море беше като езеро и трудното въртене на ръля, не беше болка за умиране. Така или иначе и заради ремъка и заради разстоянието реших по пътя да се отбием на остров Лемнос. Хем да сме сигурни колко средно гори яхтата, хем да намерим ремък. Бяхме на острова още към 11 часа, но там срещнахме известни трудности докато намерим някой.. който да познава друг.. който да знае тел. на някой с цистерна, за да ни дозаредят.. След около 2 часа ни заредиха, но ремък не намерихме. Разхода дойде под 35/ч. дизел.
Оттам след кратко чудене решихме да заобиколим южно от острова, заради лекия северен вятър. По средата между Лемнос и Дарданелите спряхме с идеята че надали скоро ще ми се отдаде пак възможнос да поплувам в средата на средиземно море. Имах намерение да обиколя 2-3 пъти лодката ама имаше малко малки медузки от които мен мн ме е гнус затова само скочих в морето и излязах.. и дорбе че бяха медузките.. тъкмо излязах, а ч приятел беше на стълбата и като по филм видях на 3 метра от яхтата да приближава остра перка... акула...доста голяма..аз се развиках на другия да се качва и 3мата не можехме да повярваме на очите си.. беше бая стабилна като размер, огледахме я защото се върна още веднъж, но докато сварим за фотоапарата и изчезна.По-късно питахме 1 рибар от гелиболу (блгарски турчин) и той ми каза. че действително са хващали акули до 500 кг и 6-7 м. "нашата" беше около 3м. но не по-малко внушителна за хора като нас, които са плували само в черно море.
Така или иначе се добрахме към 6.30 до Чанъккале, където пренощувахме, заредихме и сменихме ремъка.. само го показахме на управителя на марината.. той каза "йок проблем" фана ремъка и след 20 мин един дойде с такси с нов ремък.. и даже ни помогна да го сменим.
На другата сутрин тръгнахме с идеята да стигнем ако не Истанбул, то поне Тедрики или Шаркьой... но не би.. заблъскаха ни вълни след има-няма 30 мин.. все по-силни и се наложи да се скрием в 1вото приснище по пътя по ГПС - Гелиболу. Успяхме да се намъкнем на последното останало място в миниатюрното пристанище и започна чакане на времето.. уви.. държа ни там 2 дена. Добре, че намерихме въпросния рибар от бг произход, та можехме да комуникираме с местните и т.н. Четвъртък сутрин решихме да ползваме малките часове и да тръгнем през мраморно море... уви.. още към 7 ни заблъска още по-лошо насрешно време и от преди.. успоредно с нас пътуваше още 1 по-малка моторница, но решихме да не рискуваме и се намъкнахме в следващото по пътя пристанище .. вече почти отчаяни че времето ужесно много ни бави, но ни се обадиха към обяд, че би трябвало да пада до 1-2 часа и наистина.. тръгнаме в ранния следобед.. хич не беше приятно... вълни ни заливаха през цялото време.. около 7 часа.. определено не беше от приятните пътувания. През цялото време двигателя заглухваше от време на време и менеше оборотите с по 100-200.. Така или инак се добрахме до марина Фенербахче в Истанбул към 20.30 И на следващия ден към 9 отидохме да зарадим и тръгнахме през Босфора.. още в началото на босфора двигателя заглухна още повече и максималните обороти паднаха до 2400.. общо взето при насрещното течение със 5-7 мили.. едвам кретахме с 6-7 насреща.. през цялото време ми беше свито върцето, че може да загасне.. и в тоя трафик и това течение там незнам какво шахме да правим.. мушнахме се в 1 малко пристанище на средата на босфора, за да видим какво ще правим. След като елеминирахме елементарни възможни проблеми като филтри, запушени цедки на резервоари и т.н., се наложи да викаме на помощ представителите на меркюри за истанбул. Дойдоха в късния следобед и като я закачиха на тестера се оказа, че всичките дюзи са за смяна.. ...!!!! на двигател на 200 часа!!!.. Взеха ги и обещаха до ранния следобед на следващия ден да ги донесат рециклирани, а едната (електроннатра чисто нова). Дойдоха на другия ден и след 3 разкарвания с такси напред-назад.. заради забравени гумички, изгубени болтчета и сгрешена електронна дюза... към 10 вечерта двигателя пееше като нов...просто не съм знаел как е трябвало да звучи.. ако имах спомен, никога не бих тръгнал така през средиземно и бурно мраморно море..
Уморени и изнервени от 2 дена чакане за време и 2 дена за ремонт, но и обнадежени да сме си до малките часове в БГ, дадохме макс. ход.
Уви.. 5 мин след навлизане в Черно море се чу трясък и светна лампата за зареждането.. почна да се покачва и температурата. Оказа се, че перката (турбинката) на алтернатора се е разбила на 3 парчета и е прерязала ремъците на водната помпа и на алтернатора.... явно някой я е натиснал и изкривил нещо.. опирала е и.. те ти резултата. това става в 00.30 ввалните - сравнително големи изключваха възможността от поправка на място. Наложи се да викам "мейдей".. уви.. каква беше неприятната изненада да разбера, че радиото се е скапало и може само да приема, но не и да предава.. СОС сигналите с фара, както и ракетите не помогнаха.. прибегнахме до мобилните телефони.. успяхме да се свържем с бреговата охрана, казахме им координати и те ни казаха че до 15 мин ще са при нас. Е.. минаха 55 мин.. ама дойдоха.. с някаква надуваема лодка с кабинка.. вярно мощни двигатели.. ама като няма маса.. по никакъв начин не можеха на ни дръпнат.. или има се вдигаха пропелерите във въздуха.. или се въртяха като пумпал като дръпваха по-силно.. наложи се да викат спасителен корам (800 долара на час).. и към 5.00 сутринта бяхме изтеглени до близкото пристанище на 5 мили. Вкарването на борд в пристанището в бурно море ни коства малко изкривени леяри и счупен насочващ преден фар..
За щастия дори в неделя турците успяха да помогнат и да отремонтират алтернатора и да намерят ремъци.. честно казани са много по-отзивчиви от гърците. Половината румели фенер се мина през яхтата да погледне проблема и да види как може да помогне.. в 6.30 вечерта бяхме пак на път и в 11 часа стигнахме Несебър (130 мили) - този път за щастия в гладко море (доста несвойствено за черно море.. ама добре че беше така че ни беше писнало вече..) и накрая черешката на тортата.. не можем да слезем на пристанището.. нямало митничар..нито в несебр нито в марина диневи във влас.. решихме че не си заслужава да пътуваме обратно до Бургас и обратно псоред нощ и останахме под стража от ганична полиция да чакаме митничар.. който пък дойде чак към 12 на обяд на следващия ден.. и то не без връзки..
Та това е с 2 думи.. изводите сме си ги направили.. остава опит и спомени за цял живот :) |
Login
Usage hints
your pictures 
