Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
1
ПРОГРАМА
на Станислав Касъров
за работата и за развитието на
Българската федерация по ветроходство
за периода 2009 г. - 2012 г.
Уважаеми колеги ветроходци,
Представям на Вашето внимание моята програма, визия, идеи и цели за работата и
за развитието на Българската федерация по ветроходство (БФВ) за периода 2009 г. - 2012 г.
1. Структура на БФВ
Управителният съвет прие през 2005 структура на БФВ, като бяха създадени 10
комисии. В последствие някои от комисиите бяха слети и броят им бе редуциран до 8:
• Правна и икономическа комисия и връзки с медии, спонсори и рекламодатели
• Комисия за развитие на детско юношеското ветроходство
• Комисия по уиндсърфинг
• Комисия за олимпийско ветроходство
• Комисия по килово ветроходство (IRC)
• Комисия за женско ветроходство и за ветерани и спортисти с увреждания
• Треньорски експертен съвет
• Съдийска комисия
Практиката показа, че част от комисиите не работиха ефективно, поради което се
наложи Управителният съвет да заседава по-често и да взема необходимите решения
вместо тях.
В структурата на БФВ за периода 2009 г. – 2012 г. (Приложение 1) бих предложил:
Управителен съвет от 9 члена, сред които поне 2 жени
Контролен съвет от 5 члена, сред които поне 1 жена
Комисии:
• Комисия за развитие на детско, олимпийско ветроходство и уиндсърфинг
• Комисия по килово ветроходство (IRC)
• Треньорски съвет
• Съдийска комисия (мерители)
Щатен персонал – главен координатор, генерален секретар, нац. треньори
“БУЛСАФ” ЕООД
Счетоводителите на БФВ - “Велев и Ко.” ООД
Одиторите на БФВ - Приморска одиторска компания
При определяне на съставите на Управителния съвет, на Контролния съвет
и на комисиите на БФВ е важно да се съблюдава принципите, установени от
Брайтънската декларация на жените в спорта, както и политиката на ISAF,
утвърдена през Ноември 2007 г., предвиждаща, че в периода 2008 – 2012 поне 20%
от представителите в органите и комисиите трябва да са от всеки пол, а след това
процентът трябва да бъде поне 25%.
Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
2
2. Подобряване на работата с ДАМС, БОК, общините и други държавни и
административни органи.
Субсидиите от ДАМС са важен източник за финансиране на дейността на БФВ.
Същевременно трябва да се използват и програмите за работа с децата и младежите.
Трябва да се подобри комуникацията с ДАМС, БОК, общините и други държавни и
административни органи.
3. Привличане на допълнително финансиране, спонсори и рекламодатели.
В последните 3 години наш основен партньор бе най-голямата банка в България –
“Уникредит Булбанк” АД. Независимо от финансовата криза партньорството с банката ще
продължи през настоящата година и през следващите я. В момента са във финална фаза
преговорите с “Каменица” АД, които също ще бъдат наш партньор през следващите
години. Стратегията в тази насока е да се създаде пул от 7 – 8 спонсора, които не се
конкурират помежду си – банка, застрахователна компания, пивоварна, фирма за детски
продукти, фирма занимаваща се с производство и/или дистрибуция на горива, фирма
занимаваща се енергетика, фирма занимаваща се с комуникации. Към настоящия момент
БФВ формира около 60% от бюджета си от субсидии от ДАМС и около 40% от
спонсорство и реклама (чрез дъщерното си дружество “БУЛСАФ” ЕООД). Общият
размер на годишното финансиране е около 200 000 лева. За да има финансова стабилност
субсидии от ДАМС трябва да са не повече от 30% от бюджета на федерацията. За
нормално функциониране на БФВ са необходими около 500 000 лева годишно.
Привличането на спонсори става предимно благодарение на личните контакти,
лобирането и влиянието в различни среди.
4. Привличане на допълнително финансиране от фондовете и програмите на
Европейския съюз.
Това е поле за развитие, което не е използвано до сега. БФВ има много
възможности за използване на фондовете и програмите на Европейския съюз за
финансиране на спорта и на младежките дейности.
За целта имам на разположение готов екип, реализирал проекти по Оперативна
програма Развитие на човешките ресурси за популяризиране на ветроходството. Този екип
е готов да се занимава изключително само с проекти, които да бъдат финансирани от тези
източници.
Екипът ще разработи и реализира програма за целия мандат на управление,
ориентирана към проекти за развиване на дейности за популяризирането на ветроходните
и морските спортове сред младежите, активните хора в зряла възраст, представители на
социалночувствителни групи, както и за изграждане на нови бази и за модернизиране на
наличните бази.
Екипът ще осигури дългосрочни партньорства с общински администрации в
цялата страна за разработване и реализиране на проекти за нови бази и закупуване на
материална част по Оперативните програми, предназначени за регионално развитие и
подобряване на околната среда.
Ще се подготвят проектопредложения за привличане на финансиране по
Оперативните програми на Република България и по централизирани процедури
директно в Брюксел. Ще бъдат установени и активно поддържани контакти и
партньорства със сходни спортни и младежки организации, както и с организации на
Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
3
социално чувствителни групи в България, ЕС, кандидат-членки на ЕС и други държави за
разработване и реализация на съвместни проекти.
Екипът ще работи както за проекти от името на Федерацията, така и за проекти на
клубовете-членове самостоятелно и в партньорства.
5. Разширяване на географията на ветроходния спорт в България
В периода 2005 г. – 2008 г. се създадоха нови клубове в Приморско, в Обзор, в
Балчик и в Ахтопол. Почти цялото черноморско крайбрежие бе покрито с клубове.
Потенциални места за работа са Шабла, Каварна, Бяла, Ахелой, Созопол и Китен. Голям
потенциал има във вътрешните водоеми – язовирите Кърджали, Ивайловград, Доспат,
Копринка и др., както и по поречието на река Дунав.
6. Програма за развитие на детското и юношеското ветроходство
В следващите години трябва да се активизира работата в училищата и
университетите с цел ветроходството да стане популярен спорт сред младите хора. В тази
дейност може да се използва натрупания опит в програмата на ISAF “Connect to Sailing”.
Важно е да се използва също така и факта, че нашата страна има представител в
Комисията за младежта и развитието (Youth and Development Committee) на ISAF.
7. Национални треньори и повишаване на подготовката и квалификацията
на треньорите
Националните треньори са ключово звено при работата с за детските класове,
олимпийските класове и уиндсърфинга.
В тази връзка мисля, че БФВ трябва да разполага със следния треньорски екип:
• Национален селекционер – старши треньор на националните отбори
• Национален треньор за детските класове
• Национален треньор за олимпийските класове
• Национален треньор за уиндсърфинг
• Помощник треньор за детските класове
• Помощник треньор за олимпийските класове
• Помощник треньор за уиндсърфинг
През изминалия 4 годишен период наши треньори участваха в клиника за
треньори, организирана от Международната асоциация на клас 470 през 2005 г. и
Международната асоциация на клас 420 през 2006 г.
В следващите години по-добра схема за работа ще бъде домакинството на клиники
и семинари, организирани от международните класни организации в България, както и
привличането на водещи треньори и специалисти за провеждане на клиники и обучение в
България.
Ефектът ще е в две направления – от една страна повишаване на подготовката и
квалификацията на треньорите, а от друга подобряване на общото ниво на нашите
състезатели, които също участват в клиниките.
Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
4
От решаващо значение за получаване правото да организираме такива
мероприятия са личните контакти, лобирането и влиянието в международните ветроходни
организации.
Същевременно трябва да се оказва методична помощ на клубовете като се
разработват и тестват и прилагат методики за тренировъчно-състезателна работа,
съвместно с техните треньори.
8. Провеждане на състезанията от националния календар
Един от основните проблеми през последните години е постоянно увеличаващият
се брои на състезанията в нашата страна. За последните 4 години броят на регатите от 32
през 2005 г. достигна до 46 през 2008 г., като много от тях не се провеждат на
необходимото ниво. Проблеми се наблюдават както при съдийството на вода, липса на
добре квалифицирано жури, недобра организацията на проявите, липсва на елементарни
условия за състезателите на брега. В тази връзка бих предложил да се въведе система за
оценка на проявите и тези, които не покриват необходимите изисквания да не бъдат
включвани в календара на БФВ или да получат по-нисък ранг.
През 2006 г. първи път бе проведено Тийм рейсинг първенство на клас Оптимист.
В следващите години трябва да започне работа и по провеждането на регати в мачрейсинг
формат.
9. Домакинство на международни първенства (световни и европейски)
След успешното провеждане на Световното първенство на класовете “Мистрал”,
“Алоха” и “Рейсборд” през 2004 г., Световното първенство по ветроходство за
олимпийския клас “470” – младежи през 2007 г., Световното първенство по ветроходство
за олимпийския клас “470” – ветерани през 2008 г. нашата страна се утвърди като домакин
на големи ветроходни прояви от ранга на световни и европейски първенства. Ползите от
домакинствата са огромни – допълнително финансиране от държавата, повишен интерес
от страна на спонсорите, закупуване на материална част, изграждане на нови бази и
инфраструктура, реклама на нашата страна и града домакин, както и много други.
През 2009 предстои да приемем Европейското първенство по ветроходство за
олимпийския клас “Фин”. През 2010 сме домакини на Балканското първенство по
ветроходство. В периода 2011 – 2014 можем да спечелим домакинства на първенства на
следните класове: уиндсърфинг (рейсборд или формула уиндсърфинг), Оптимист,, Лазер,
420 и 470, както и “Фин” – ветерани. Важно е да се отбележи, че за спечелването на едно
първенство не е достатъчно само да се подготви необходимата документация. От
решаващо значение е лобирането, личните контакти и влиянието в международните
ветроходни организации.
10. Участие в международен спортен календар и международна дейност
Въпреки усилията на БФВ за осигуряване на средства за участие в международни
прояви на ниво Световни и Европейски първенства, Световни игри на ISAF и открити
първенства, парите недостигат. В тази връзка следва да се определят приоритетите за
развитие на класове, които финансово са поносими за нашите условия, както и да се
планират много внимателно проявите б които да се участва. България е малка страна и за
да постигнем успехи във ветроходството е необходимо да се концентрират усилията в 2,
максимум 3 олимпийски класа.
Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
5
Трябва да положим всички необходими усилия за по-сериозно присъствие в
органите и комисиите на Международната федерация по ветроходство (ISAF), на
Европейската федерация по ветроходство (ЕUROSAF) и на Европейската боутинг
асоциация (ЕBA), както и в Международните класни асоциации.
11. Повишаване на подготовката на съдии и на техническите лица.
Природните закони доведоха до неминуема смяна в генерациите и при съдиите по
ветроходство (регатни съдии, съдии в жури, и съдии – арбитри). Обучението на по
младата генерация бе продължителен процес. В последните 5 години, благодарение на
личните контакти, лобирането и влиянието в международните ветроходни организации
получихме правото да проведем в България следните клиники и семинари:
• клиника на ISAF за регатни съдии – 2004 г.
• клиника на ISAF за регатни съдии – 2005 г.
• семинар на ISAF за международни съдии (IRO) – 2006 г.
• клиника на ISAF за съдии в жури – 2007 г.
• семинар на ISAF за международни съдии (IJ) – 2008 г.
Работата в тази насока трябва да продължи, като в следващите години проведем
следните клиники и семинари:
• клиника на ISAF за тиймрейсинг
• клиника на ISAF за мачреийсинг
• семинар на ISAF за международни мерители (IM)
12. Подобряване на работата с НСА
В следващите години трябва да се създадат механизми за привличане на нови
студенти по ветроходство. Най-добрите състезатели трябва да влизат в НСА с предимство.
Да се организират стажове и практика на студенти от НСА в спортните клубовете, членове
на БФВ срещу заплащане. По-добро взаимодействие при използване на базата на НСА в
извън курортния сезон за организиране на семинари, лагери и състезания с активното
участие на студенти по ветроходство и преподаватели. Провеждане на ежегодни съдийски
семинари за нови съдии в НСА.
13. Годишните награди за най-добър ветроходец
Традиционната анкета за Годишните награди за най-добър ветроходец в
категориите мъж, жена, младеж, девойка, треньор и деятел трябва да бъде продължена и в
бъдеще, като се усъвършенстват принципите за определяне на носителите на наградите.
14. Медийна политика.
Въпреки сериозното подобряване на медийната политика през последните 4
години в тази насока може да се работи още много. Трябва да се привлече PR на БФВ или
компания, която да предостави тази услуга. Необходимо е да се изработи стратегия за
развитие на медийна политика, с оглед редовно отразяване на проявите и създаване на
траен интерес на медиите към ветроходния спорт.
Програма на Станислав Касъров
за работата и за развитието на Българската федерация по ветроходство за периода 2009 г. - 2012 г.
6
15. Интернет сайт на БФВ
WEB сайтът на БФВ бе сериозно реорганизиран, реструктуриран и променен през
2005 г. Привлечени бяха спонсори, които сложиха свои рекламни банери в сайта.
Информацията, която той предоставя в момента е много по пълна и актуална в сравнение
с периода преди това, което доведе до сериозно увеличаване на посещаемостта на сайта -
от около 4 000 посещения годишно през първите години от създаването му (2001 г.) до над
100 000 посещения годишно през последната година. Изцяло бе реорганизиран е-мейл
сървъра на БФВ. Създадени бяха е-мейли на всички членове на Управителния съвет и
Контролната комисия, на административния персонал, на комисиите и на клубовете, както
и мейлинг листи. Подобряването на комуникацията по е-мейл и новините в уеб сайта на
БФВ определено доведоха до по-добра информираност на ветроходната общественост за
това, което се случва в българското ветроходство. Въпреки този безспорен успех, в сайта
трябва да се публикуват повече новини, да се създаде модул с форум, да се облекчи
структурата, с оглед по-лесното намиране на търсената информация, да се привлекат нови
спонсори, и да се започне работа по отразяване на проявите на живо с web камери.
16. Подобряване на логистикта на БФВ
През 2008 г. БФВ закупи нов микробус, а 3 години по-рано нов колесар. Наличието
на тази нова материална част предназначена за логистика е крайно недостатъчна. За
нормалното функциониране на БФВ са необходими поне още един микробус и минимум
3 нови ремаркета с капацитет минимум 750 кг. В тази връзка един от основните
приоритети в следващите 4 години ще бъде осигуряване на необходимите средства за
подобряване на логистиката на БФВ.
В заключение бих искал да наблегна на факта, че работя безвъзмездно за
българското ветроходство повече от 30 години, а в Управителния съвет на БФВ вече 13
години. Към настоящият момент съм човекът с най-дълъг стаж и опит Управителния съвет
на БФВ. Моето желание е да предам натрупаните знания и опит на другите членове на
Управителния съвет на БФВ, с оглед създаване на едно здраво ядро от специалисти и
деятели, които да развиват ветроходството в България в следващите години. Готов съм да
работя с всички клубове и с всеки и искрено се надявам, че следващите 4 години ще са по-
добри и по-успешни за българското ветроходство от предходните.
11.03.2009 г.
гр. Бургас
Станислав Касъров |
Login
Usage hints
your pictures 
