Login
Name
Password
 18.04.2024
 Search
e-locator.net
Usage hints
 
17.01.2007 only registered users can post messages.
 
Forum

Building and maintainance

 [Usage hints] [all posts] [categories]
Строеж на малки лодки и яхти от фероциментvpopoff03.05.2009 16:18:05
30 ГОДИНИ БЪЛГАРСКИ КОРАБОСТРОИТЕЛЕН ФЕРОЦИМЕНТ
(или по следите на няколко български циментови яхти)

Забележка : Авторът на публикувания материал - Васил Попов, разполага с технология и конструктивни чертежи за самостоятелно построяване на малки плавателни съдове( яхти, лодки ) от фероцимент.


Беше като вчера!Провежда се окръжен Х-ти юбилеен преглед на младежкото научно-изследователско творчество –изложба във варненския Дворец на спорта и културата от 19 до 28 октомври 1978 г.Със свой проект участва и младежка група от тогавашния Инсттитут по корабна хидродинамика (ИКХ,сега- Институт по хидро и аеродинамика ИХА)-“Корабен модел построен от стъклоцимент отформован във фероциментова матрица”.Проектът е изпълнен по идея и инициатива на пишештия тези редове-Васил Попов (37г)-тогава Ръководител на конструкторска група към моделното производство на ИКХ и участници : плазовиците Павлин Янков(23г.)и Йордан Райков(25 г.),и моделчикът Александър Максимов(23 г.). Разработката е уникална с това,че за първи път у нас бе проведен опит и то успешен за приложение на фероцименти и стъклоцименти като конструкционен материал за изработване на корабни модели за научно-изследователската дейност на ИКХ.Същевременно с този опит се постави и начало на внедряването на фероциментите изобщо като корабостроителен конструкционен материал на база български строителни материали.След успешното ни участие в тази изложба-преглед,последва заповед на тогавашния директор на ИКХ-П.Богданов, изследователските дейностите в тази насока да се разширят, и по служебен ред ми бе възложено да ръководя изследванията за по-нататъшно доизясняване на физико-механичните качества на новоизползваните материали за приложението им в разработване на нова методика за конструиране и технология на построяването на корабни модели (изследователска тема № Т3-78-5.10 от номенклатурата на ИКХ за 1978 г.).
За съжаление,по причини които няма да описвам тук,разработката не бе доведена до край.Въпреки това основните проучвания бяха извършени и на база от придобития вече практически опит при построяването на корабния модел и матрица ,систематизирах получените резултати и ги приложих в основата на разработването на окончателната методика за конструиране и изработка на матрици и корабни модели от феро и стъкло-цименти ( изискване поставено в първия етап на изследователската тема).С внедряване на резултатите получени чрез тази разработка трябваше да се подмени скъпата и токсична за хората и околната среда стъклопластмасова технология използвана до тогава в ИКХ за същата цел.В отчета ми по изпълнение на тази част от поставената ми задача,представен на членовете на Техническия съвет свикан за това в ИКХ на 05.04.1979 г със заповед № 66 / 02.04.79 г. на Директора му ,в който участваха и представители от други звена на тогавашната ни корабостроителна промишленост, е записано :”Може да се ползва (методиката и постигнатите резултати пи разработка на тази част от темата -б.а.)и от конструктори занимаващи се с проектиране и постройка на малкотонажни плавателни съдове-яхти,катери,лодки и др.под.,както и като от любители –непрофесионалисти….При разработване на темата се взеха под внимание най-новите тенденции в областта на феро и стъкло-циментното корабостроене в света…(впрочем и до днес напълно актуални-б.а.)…”.
Изработеният корабен модел , демонстриран на младежките изложения –Х-та окръжна изложба във Варна и на Националната-в Пловдив-1979 г.) бе на контейнеровоз за 400 контейнера-с макс.дължина 4,3 м.Както бе споменато,моделът бе отформован от стъклоцимент във фероциментова матрица,делима по надлъжната ос.До тогава подобни конструкции бяха правени у нас само в областа на наземното строителство-пластични елементи от стъклоцимент за фасади на сгради (във варненския Домостроителен комбинат,където за армиращи материал ползваха вносни-от Испания) и опити за производство на дограма от същия материал.-по англйска технология (в Института по строителство-София ).
Ще направя едно малко отклонение с цел - някои уточнения.Що е това ф е р о ц и м е н т и що е това с т ъ к л о ц и м е н т ?
Ф е р о ц и м е н т ъ т е конструкционен материал (дисперсно армиран железобетон),който се получава,когато пакет от няколко слоя тънка тъкана желязна мрежа се бетонира със свързващ материал- циментов дребнозърнест бетон (цименто-пясъчен разтвор).Между слоевете армиращи мрежи се допуска при нужда влагането и на плънка от отделна прътова арматура.При получаване на конструкционния материал с т ъ к л о ц и м е н т ,армировката се изпълнява от различни стъкловлакнести материали-рогозки,тъкани,въжета и пр.под,а свързващият ги разтвор е циментово лепило (получава се при разтварянето на циментовия прах без никакви добавки във вода) или полимерциментно или латексциментно лепило.Видно е,че съответният конструкционен материал в завършен вид се получава на самата строителна площадка след съчетаването на отделните компоненти-свързващо вещество и армировка.Според вида на армировката внесена в свързващия материал се именова и съответния готов прлодукт..Например,ако се армира със стъкловлакнести материали,се получава готов продукт “Стъклоцимент”,а при армиран със стоманени(железни) материали-“Фероцимент”.Понякога в литературата и при двата случая на армиране полученият конструкционен материал се именова “Армоцимент”,което според изложените по-горе съображениея е неправилно и въвежда в заблуждение.Наименованието “Фероцимент” за първи път в практиката е въведено от италианския професор Пиер Луиджи Нерви-един голям изследовател и строител както на земни строителни обекти,така и на плавателни съдове от този материал Освен в Италия (смятаща се за родината на фероцимента),ветроходни яхти и изобщо плавателни съдове от фероцимент се строят от специализирани фирми в Англия,Франция,Канада,САЩ,Австралия,Швеция,Норвегия,Корея,Куба,Китай,Полша,Словакия,Ново Зеландия(там към Оклендския институт по строителство е създадена специална секция занимаваща се с научно-изследователска и строителна дейност на малки плавателни съдове от фероцимент).Английската застрахователна компания Ллойд дава висш клас на надежност 100 АІ+ на ветроходни яхти от фероцимент,построени по техните Правила).В Киев-Украйна също се работи много по този въпрос и там са построени десятки малки плавателни съдове от този материал.В света се строят много други видове плавателни съдове и съоръжения за работа във водна среда-за промишлени цели и риболов.По якостнви качества и външен вид тези плавателни съдове и съоръжения по нищо не се различават от подобни –построени от “традиционни” материали.В много случаи дори ги превъзхождат-както по теглови показатели,така и във връзка с простотата на изработката (ниско-квалифицирана работна ръка) и експлоатационната им поддръжка ,и същевременно висока корозоустойчивост в агресивна водна среда (морската вода).
А къде сме ние ? От изложеното до тук-през 1978-79 г.бе само началото (вероятно бяхме последната страна занимаваща се с корабостроене,в която “се посегна” да се опита и този начин на строеж на плавателни съдове!).
Както споменах,работата по проекта с внедряване на феро-и стъклоциментите в ИКХ бе прекратена и едва в края на 1981 г. –вече на частни начала ,пристъпих към осъществяване на поредния си проект-построяване на ветроходна яхта от фероцимент.На голата поляна в неизвестно защо наречения с гръмкото име “Победа”варненски квартал ,група “съзаклятници-интусиасти”-членове на туристическия яхт-клуб “Хан Аспарух”, заложиха кила на крейсерската ветроходната яхта “Урса Майор”(с макс.дължина 10,50 м.) .Конструктивният й и технологичен проект за построяване разработих буквално на работното си място-вече като моряк на един от корабите на Параходство БМФ.(корабът “Балкан”).Интусиазмът на строителите на яхтата,под вещото ръководство на главния й строител-Георги Крумов Георгиев (Жоро)-икономист по професия, бе неописуем –почти “чутовен”,въпреки непознатата за всички технология-дори и за автора на проекта(едно е да строиш корабно моделче –4 м. в стерилни лабораторни условия,друго е-истинска ветроходна яхта.-на гола поляна !).И при това със собствени финансови средства,където всяко килограмче похабен цимент или пясък бръкваше дълбоко и в така изтънелите ни джобове .Или както казва народът извадихме “на гол тумбак-чифте пищови”.И наистина “пищовите гръмнаха”1На 15 май 1982 г. в 16 ч.-само осем месеца след залагане на кила,ветроходна яхта “Урса Майор”тържествено бе спусната на вода,след оглушителния гръм на…..бутилката шампанско счупена в циментовия и нос.И така вече 26 години на вода.Броени дни след спуска “Урса”-та снабдена и оборудвана съвсем бедно(такива бяхя финансовите възможности на собствениците й –строители),неразчитайки на никакви спонсори от ведомствен,държавен и тем-подобен “Партиен” характер,окуражаващи разни ядачи на планктони,и пр.подобни (със и без компания), се отправи в далечно морско плаване.И то в едно твърде усложнено в хидрометеорологично отношение време.Това бяха “първопроходците” на българския циментов малотонажен флот ,отново под ръководството на главния строител на яхтата Жоро-вече като шкипер,Иван Андонов (Чичо Евънс)-също строител на яхтата и ветроходец,механик-икономистът Петър Попов (Вола) и шкотман-един от радетелите на самостоятелното яхтостроене-Николай Колев (Никито)-впоследствие мастит началник в КАТ- Варна.Като пасажери-трима софийски журналисти от списание “Отечество”.По обясними причин аз не можах да се включа в това първо плаване- бях на рейс далеч в Океана ,и тъй като това бе частна инициатива не можах да получа служебен отпуск.И така , п ъ р в и я т български “истински”плавателен съд построен от фероцимент по роден проект ,родна технология,с отечествени строителни материали (пясъци,цименти,железа,чешмяна вода),построен от българи ,гордо пое път по морската шир,и дваж по-гордо разперил не до там белите си ветрила-разбира се взети под наем от любезно отзовалите се собственици на не безизвестната яхта от ония времена-пловдивското “Хоро”(яхтата която “много искаше да плава “-по думите на на също небезизвестния варненец-ветроходец и белетрист Асен Дремджиев).
Плава що плава-“Урса Майор” попада в тежка отразена вълна и нулева видимост в района около нос “Св.Георги”-край устието на Дунава.По думите на екипажа яхтата няколко пъти се е ударила в грунда,като при един такъв удар- видели как мачтата се сгърчва от “топа до степса като мълния”.Плават на двигател.Бурята се усилва и се започва неистово 40 часово щормуване едва достигайки района на о-в Змейный-територия на тогавашния СССР.Вълнението достига до 6-7 бала и в тази усложнена обстановка се пречупва кормилното перо и част от него потъва.Яхтата е в почти безпомощно състояние и благодарение на това,че е забелязана от наблизо преминаващ руски танкер доплава на буксир до порт Южний.По време на буксировката яростни вълни я повдигат и няколко пъти успяват да я блъснат в железния корпус на спасителите.Но все пак остава на вода!В порта е застанал българският кораб “Иван Загубански”,на палубата на който “Урса Майор”аварийно е вдигната и поставена между два хамбара-за оглед и евентуален ремонт.Получените “рани” главно са в надводната част-там където корпусът е най-широк и е понесъл геройски ударите о борда на спасителя.Щетите са нищожни местни откъртвания,без аварийни пробойни и за кратко време се замазват с бързовтвърдяващ цимент и шпакловат –до неузнаваемост.Интересът на огледа главно се насочва към най-опасния район-връзката на баластния кил с корпуса.Мощните удари в плитчините край “Св.Георги”гърчещи мачтата както се каза-като мълния, нямаше никога да бъдат забравени..Но за радост на всички-по корпуса в този критичен район дори нямаше и намек за пукнатини или други неприятни повреди.Представете си-кил с минимална площ в корена си да понесе такива страхотни динамични натоварвания и от това да ненастъпят никакви повреди!Екипажът на българския кораб оказва нужната помощ по ремонта на кормилното перо-машинният боцман на кораба изработва съвсем ново-от стомана.Яхтата е подготвена за път,екипажът отпочинал,запасите попълнени и поживо-поздраво се завръща в родното си пристанище-туристическия яхт-клуб “Хан Аспарух”.Фероциментовите “Колумбовци” са посрещнати подобаващо от приятелите-като истенски герои.Та почти четири денонощия нямаше никаква връзка с тях по време на щорма около “Змейний” и никой не знаеше къде се намират…….
Тук ще си позволя (като за първа яхта от този “нетипичен” за някои корабостроителен материал )да спомена още нещо в подкрепа на по-горе казаното относно почти “нулевите”разходи по текущата поддръжка За участие в една от престижните международни черноморски регати (тогава наречена “Г.Диминров”)-през 1984 г. в/я “Урса Майор” трябваше спешно да се докува.Шест дни отидоха в търсене на автокран,шейна и подготовка на терена за докуване и след като бе извадена на суша,само…..6 часа бяха достатъчни на екипажа от 6 човека да израшкае,измие,подготви и боядиса подводната й част с антифаулинговата (подводна боя).Буквално нищо не се бе случило на яхтения циментов корпус,след двугодишното й “нон-стоп” престояване във водата.Само бе жестоко обрасла и покрита с миди.Обрастването и мидите се отстраниха ,както се каза –с рашкети и телени четки ;тук-там появилите се микропукнатини и оголена мрежа в долната част на кила от удари в грунда се покриха и китваха с циментов разтвор и,пак ще спомена –всичко това само за 6 часа(в това време влиза и паузата необходима подводната боя малко “да дръпне”).
Първият български плавателен съд от фероцимен-в/я “Урса Майор”,вече 27 години е на вода ,проплавала стотици морски мили –участвайки успешно в морски регати и редица туристически походи,доставяйки много радост и морски емоции на създателите си.В момента се нуждае от основен ремонт-но само на вътрешното обзавеждане,както и запалубяване с фероциментова палуба,тъй като досегашната- дървена конструкция,построена по “традиционната”технология е напълно унищожена от времето.За сметка на това четвъртвековният корпус е в състояние,в което бе при първоначалното спускане на вод!Това не трябва да изненадва никого-известно е,че престоя на циментови конструкции във водна среда повишава якостта им във времето!
.С течение на времето,фероциментът става “варненски патент”и вече са заложени още три яхти за построяване.През 1984 г. е спуснат втория български фероциментов плавателен съд-моторно-ветроходната яхта в ретро-стил “Кричим”-с дължина 10 м.,изпълнена по същата технология на първата яхта.В момента “Кричим” също е на вода и в много добро състояние. Радва се на нов собственик.
Третият плавателен съд построен от този материал е в/я “АБВ”-дълж.13,27 м..Изпълнен е по мои чертежи и дизайн от строителя Владимир Георгиевпо (Владо Бетона)и по технология близка до тази на до тогава построенитеЯхтата е е спусната на вода през 1987 г.През 2001 година Владо Бетона пресича Атлантика достигайки безаварийно до бреговете на Флорида-САЩ, и заедно с екипажа си - остават там като икономическ емигранти.Това е втората българска яхта от фероцимент,дръзнала да прекоси Атлантика.Продължава да е на вода.
Първата ветроходна яхта от фероцимент,построена по вече разпространената ми технология (виж кн.1 и 2 на списание “Корабостроене и корабоплаване” от 1983 г.) в краейдунавския град Свищов, е в/я “Посейдон”-дълж. 10,5 м.,строител и собственик Валентин Тодоров.Това е и първата яхта поставила началото на българското фероциментово океанско присъствие- пресякла Атлантическия океан през 1999 г-от Томора до Доменика,само за 21 дена!Също така е и първата яхта построена от този материал-екипажът на която бе номиниран през 2001 г. за най-престижния приз за българското морско ветроходствмо “Златен глобус”.През 2004 г.,яхтата и нейния екипаж (В.Тодоров и Ю.Георгиева) стават носители на този престижен приз за плаването им от Пуерто Рико-Куба-Флорида-о.Бермуда-Португалия-Испания(Алмеримар),т.е.поредното пресичане на Атлантика..В момента се намира в много добро състояние и не спира да плава.
През 1989-90 г. сключих договор с Домостроителен комбинат (ДК) –“Шуменска крепост”-гр.Шумен,за внедряване в промишлено производство на малки плавателни съдове от фероцимент на основа на български строителни материали.Проектът съгласно договора разработих в две части : програма за обучение на производствен персонал и разработка на конструктивно-технологична документация за построяване от фероцимент на три малки плавателни съда от различен тип,които да послужат за основа на внедряване в серийно производство.В плана ми се предвиждаше и създаването на обособен цех към комбината,в който да се строят фероциментовите плавателни съдове.Нещата потръгнаха с голям интусиазъм и хъс от страна на комбинатското Ръководство.Самият Директор-Станьо Станев (Дядо Станьо-бивш банков ръководител),лично проследяваше изпълнението на програмата ,като успя да създаде отлична организация.Голямя помощ ми оказваха и зам.директорите Михайлов и Гергански.Работата потръгна “с пълна пара”.Първо бе построена рибарската лодка тип “сеферка”,с традиционна форма на корпуса и дълж.6,2 м.,с което разбихме мита на загнездилото се мнение у много чуждестранни специалисти,че не е целесъобразно да се строят плавателни съдове с дължина под 10 м.Според тях малкият плавателен съд се получавал несъразмерно тежък и от там –с всички произтичащи от това недостатъци.Да-така би било,ако не се познават добре качествата на този материал и проектанта сляпо копира формата на корпуса-например от пластмасов образец.Тук именно е тънкостта на “занаята” и ролята на проектанта-да сдъздаде форма,според материала с който разполага.И ние успяхме! В ДК”Шуменска крепост” бе създадена най-малката лодка,корпусът на която по тегло излезе с близо 22 % по лек в сравнение с този на дървената си посестрима!Странна и поучителна е историята на тази циментова сеферка.Първоначално е закупена от някакъв рибар от Балчик.Цяла година я държал на котва в рибарското заливче и при една буря лодката се напълва с вода и потъва.”Доброжелатели” със скрита радост ми докладваха за това с думите-твоята цимнтова лодка се разби и замина на дъното.След като разследвах случая,се оказа това,което споменах по-горе.Впоследствие лодката бе извадена и препродаденаа на нов собственик,който и до днес я експлоатира най-успешно като “лодка за разходка” в устието на р.Камчия.
Построяването на лодката “сеферка” послужи като нагледен урок за производствениците в ДК”Ш.Крепост” и по инициатива на Директора Станев,бе назначен морякът Красимир Михайлов (служил като пом.капитан на учебния ни ветроход “Калиакра”) за Отговорен технолог и ръководител на новосъздадения “лодкарски цех”В заделеното за целта хале-стария панелен цех се започна подготовката за строежа на най-голямата яхта от трите проекта-със кодовото име“Проект VV-39,5Т”,но по-известна и на шега като “Баба Гуда”,поради впечетляващите размери-дълж.12,80 м.,ширина 4,2м и височина от кила до палубата-около 3 м.;ветрилна площ от 70 до 120 кв.м..Тук повтаорих технологията си от 1978 г,която бях експериментирал в ИКХ-формоване на корпуса върху болван-матрица за многократно ползване,т.е.това предполагаше първоначално да се изработи дървен калъп(манрица-мъжка) с големината и формата на яхтата и с възможност за разглобяване при вадене на отформованото фероциментово копие на корпуса.Под ръководството на Кр.Михайлов с изпълнение на нелеката задача се зае бригадата на Руси Станков (мастор Русе)-един отличен майстор,със златни ръце и ум като бръсначМакар и за първи път ,хората успяха да се справят отлично и с това изпитание.
В страни от строителния стапел на “Баба Гуда”,пак в същото хале се обособи строителния стапел за построяване и на третия плавателен съд по проекта,под кодовото наименование “VV-6,54”(кръстен при спуска “Ваканция”).Големината му не бе така впечетляваща ,но тук се целеше повторение на ефекта от технологичния успех при “сеферката”-минимум тегло при възможно вай-малки размери.При постройката й приложих технологията при строежа на”Урса Майор”(без дървен калъп),като тук получих фероцимент в най-чист вид-без плънки от железни пръти между слоевете мрежи.Това предопредели в крайна сметка много добрите й сравнителни теглови характеристики(отново удар в чуждоземската теория на мастити специалисти)!.Характеристиките на яхтата са : макс.дължина 6,54 м при ширина 2,40 м.-моторно –ветроходна яхта в ретро стил (гафелен шлюп- с ветр.площ 25 кв.м.),типичен представител на т.н.”семеен крейсер”,т.е.семейна яхта за туризъм ,оборудвана с 4 спални места,малък кухненски блок и хим.тоалетна,просторна за размерите си каюткомпания,отлична за лов рибилов и почивка на вода.С този проект се целях да построя една сравнително удобна и мореходна яхта достъпна до джоба на всеки българин (нещо което днес не може да се намери никъде на префърцунения ни и преситен яхтен пазар).С подобни яхтичики в този стил,известни като “лодки за лов на раци” във Франция,се провеждат различни международни семейни регати,на които се събират “мераклии” от целия свят.Очакванията ми се сбъднаха.В края на лятото на 1992 г. моторно-ветроходната яхтичка “Ваканция” в тържествена обстановка бе осветена по български обичай и спусната на вода в бухтата на ведомствения яхт-клуб “Георги Георгиев”-порт Варна.Никога няма да забравя думите на един наш известен ветроходен деятел и дългогодишен треньор на деца и юноши -Пенко Жеков (бат Пеньо).”Такова “бижу” не е имало до сега на нашия кей”.Наистина “Ваканция”светеше с лъскавия си корпус и красива изработка на дървените части от екстериора и интериора,както и с иззящният си ретро-вид.Всичко това бе минало през златните ръце на “мастор Руси”.Пъэрвоначалните ходови изпитвания ,по идея на редакцията на тогавашното списание “Морски Свят” се възложиха на известния български ветроходец Иван Греков.До колкото ми е известно,той е подготвил в писмен вид впечатленията си от проведените всестранни изпитвания (плавали са до Царево с екипаж от 5ч.),подготвени по поръчка на редакцията на гореспоменатото списание.Не съм ги виждал и чел,но лично на мен ми призна-“Най-после си починах на тази яхта”.На въпросът ми-“В какъв смисъл”,отнговорът му бе кратък-“Във всякакъв”.По-нататъшната съдба на яхтичката приминава във ръцете на “Мейджъра”-представител на някаква туристическа фирма в Албена. Дълго време се експлоатира като атракционен плавателен съд за радост на руски и всякакви други там чуждоземски туристи-бой с домати,пиратски острови,мидени фиести и пр.под. и след като фирмата на края фалира –е установена на една дълга стоянка(поне 5 години),върху един стапел в района до “Зеления фар”на Морска гара-Варна(току зад гърба на яхт-клуба в акваторията на който бе кръстена и от който потегли в първия си рейс)..Яхтата е разграбена напълно,дървените части потрошени и изгнили от времето и от неподдържане.В последствие щастието и се усмихва- попада в ръцете на грижовен стопанин,който с много труд и мерак успява да я възтанови в първоначалния вид.По този повод бях привлечен за вещо лице по оценката й за новата покупко-продажба и при направения оглед не установих никакви повреди по циментовия корпус.Единствено боята бе подкожушена и тук-там олющен кит.Под излющената боя се подаваше циментова повърхност неподвластна на изпитанията на времето!В последствие разбрах,че яхтата е сменила още веднаж своя собственик/собственици.И тук е моментът да спомена,кое ме провокира в края на краищата да се захвана да напиша тази “30 годишна история”и до къде ме доведоха следите на циментовите яхти.Сърфирайки в интернет пространството се натъкнах на скромна обява,че се продава ветроходна яхта в ретростил от “армоцимент”с цитирани главните размери подобни на “Ваканция”Любопитството ме накара да се свържа по телефона с продавача и на въпросът ми къде е произведена яхтичката-отговорът бе-гр.Шумен.А когато запитах знае ли се кой е проектантът й-отговорът бе категоричен и не търпящ възражения-“Да ,по чертежи на шведска фиьордова риболовна лодка”.Преглътнах суха слюнка и се заканих-разбира се на себе си,да проверя как точно стоят нещата и с очите си да се уверя дали не става дума за някоя друга лодка!Не ме сдържа и хукнах към базата на яхт клуб “Веслец”-край Варненското езеро(бившия на ДАП-Варна,или нещо подобно).Всред множеството извадени яхти на сушата зърнах и….моята “Ваканция”,грижливо зачохлена до кила.Е,”Хубавия кон и под скъсано чергило се познава”-та и аз си познах малката красавица.Признавам си честно-това бе един от най-любимите ми проекти!Ще я позная всред хиляди други!Клубният пазач подозрително се завъртя край мен и на въпросът ми-продава ли се,и след категоричния му отговор”Да ,но момчето в момента е на рейс”,ясно разбрах за коя “шведка” става дума.Блести си яхтичката –като кукла,само трябва малко да се постегне тук –там .Изобщо не й личи пълнолетието!Мълча си,нищо не споменавам пред пазача.А той бърза да рекламира-“Много си е хубава.А как върви на платна!”Повярвах му…...
Съдбата на “Баба Гуда” също е интересна.Ще почна от зад та напред.През 2007 г. на церемонията по връчване на приза за най-добро българско ветроходство "Златния Глобус",бе извършена за първи път и церемония за връчване и на приз за най-мъжествена (геройска) постъпка на годината на море.Кавалери на това първо отличиие за 2007 г. станаха членовете на екипажа начело с Иван Овчаров от спасителния моторен катер “Корсар”от флотилията на частната спасителна група на кап.Герчев.Призът им бе връчен за прецизно извършена спасителна операция по спосяване на търпяща бедствие наша ветроходна яхта в усложнена в хидро-метеорологично отношение обстановка пред нос “Галата и провлачването й до кея на яхтклуба където е на постоянна стоянка..Споменаването на името на г-Овчаров ме наведе на мисълта,че може би този “Корсар” е бившата …..”Баба Гуда”.Бях прав.Дни лреди да се захвана да напиша всичко това посетих “Корсара” на място.Действително пред мен стоеше с цялото си величие милата ми “Баба Гуда”.Опънала строен корпус,боядисана в бяло-същински лебед-нищо,че е от цимент и още няма мачти и за сега се използва само като моторен кораб.”Е,как е “лодката” –обръщам се към капитана.От другия борд дочувам глас “Супер мореходна.Браво голям проект си направил”.Това е синът-в момента “бръсне”подводната част от водорасли.и продължава “Вълнение 6-7 бала не и се опира”.”Че как успяхте да го измерите”-питам аз.”Ти не се заяждай,че може и да е било повече”-смее се синът.”Нищо не й се опира”отново повтаря.”От зад прави попътна следа широка колкото една педя”.За еиздържливостта на вълна съм склонен да повярвам до някъде,макар,че както се казва “на страхът очите са големи”,та току виж тези “7 бала и повече…” са по-малко,но,както казах в едно мое писание “На това нямате и нямането е имане”.Междувременно по време на строежа на “Баба Гуда”в ДК”Шуменска крепост” настъпиха организационни промени и цялата “яхтена промишленост”,заедно с още една дванадесет метрова яхта от стомана(също по мой проект) бе прехвърлена за довършване в тогавашното държавно предприятие “Водно стопанство”-Шумен.При ликвидацията му обаче като държавно такова,недовършеният корпус на “Баба Гуда” плюс дървеният калъп бяха продадени на търг но новият им собственик излезе малко “хаймана”.Взе,че изгори до шушка всичко що бе дървено и скоропостижно препродаде на Овчаров циментовия корпус.От тук на татък,попаднал в сръчни,мераклийски ръце-днес се “кипри” като “Корсар-спасителя” за радост и слава на стопаните си.
На базата на проекта ми “VV-39Т”(“Баба Гуда”), известният всред средите на любителите на хладно оръжие, майсторът на саби и ножове Добри (по известен като Добчо),построи и вече повече от десетилетие експлоатира един от най-атрактивните морски ветроходи по нашето крайбрежие-фероциментовата яхта “с алените платна”-моторния ветроход “Света Мария”.Построен е във вариант-дължина на корпуса около 15,42 м.Впрочем той бе в основата на разработката ми на “VV-39Т”,но по изричното желание на строителя му Добчо разреших да бъде удължен с около 3 м.в средната част,без да се пипа проектната ширина.Конструкцията му бе изпълнена по проекста на VV-39,5Т”,а технологията за получаване на фероцимента-по тази на “Урса Майор”.(“Нищо ново под небето”-велосипедът бе преоткрит-б.а.).Моторно-ветроходната яхта “Св.Мария” и днес е в отлично състояние и майсторски декорирана с резби и прочие “глезотии” и особено с внушителния си бушприт и старинното щурвално колело на кърмата събира погледи на чужди и наши туристи по родното Черноморие…..
През споменатия период-вече в средата на деведесетте години на миналия век “фероциментовата зараза” всред самостоятелно строящите любители се разпространи.Известно ми е,че бяха построени във Варна и Каварна няколко рибарски плавателни съда проектирани от други автори,както и една яхта(още не е достроена)-но за тях нека напишат създателите им.

С това искам да завърша 30 годишната сагата на българския фероцимент с думите на Овчаров (м/к “Корсар”): “Ако бях изградил и настройката си от цимент,нямаше да имам днешните главоболия с тази-металната”.

ВАСИЛ ПОПОВ –E-mail: vpopoff@abv.bg
www.popoff.hit.bg
Проектант на малки кораби и яхти 

Строеж на малки лодки и яхти от фероциментvpopoff03.05.2009 16:18:05
    RE: Строеж на малки лодки и яхти от фероциментbate04.05.2009 21:07:27
    RE: Строеж на малки лодки и яхти от фероциментbate04.05.2009 23:00:51
        infobate08.05.2009 08:33:20
    RE: Строеж на малки лодки и яхти от фероциментvpopoff06.05.2009 11:31:21
For proposals and questions contact e-mail: webmaster@bg-sail.org
Copyright information all rights reserved PIMDESIGN 2000-2009